Перник в апокрифната българска летопис
Перник в апокрифната българска летопис
Скалистото плато над десния бряг на р. Струма
Старинният Перник е изграден върху скалисто плато с надморска височина 943 м и площ около 50 дка. С него завършва южната, обособена част на възвишението Крепок. От юг, чрез дълбокия и тесен пролом на р. Струма, то е естествено отделено от планинската верига на Голо Бърдо.
Платото попада в центъра на пернишкото поле и усигурява добра видимост над него и към околните планините Голо Бърдо, Люлин, Витоша и Черна гора. Подходящите условия за обитаването му са оценени още в V хил. пр.Хр., когато e заселено за първи път. Оттогава до ХІХ в., с времени прекъсвания, на това място са съществували няколко праисторически селища, три крепости (тракийска – от ІV–І в. пр.Хр., българска – от Х–ХІ в., византийска – от ХI–ХІІ в.), средновековен некропол (ХІІІ–ХІV в.) и турска махала (ХV–ХІХ в.).
Името Перник
И до днес остава загадка произходът на селищното име Перник. В района на платото все още не са намерени епиграфски паметници, в които да са споменати названията на съществувалите тук антични и ранносредновековни селища, предшествали изграждането на българската крепост.
Най-ранното споменаване на селището Пернико (Pernicho) е в ръкопис от VІІІ–ІХ в. на монашеското братство от манастира „Св. Петър” в Залцбург, Австрия. Два века по-късно – през ХІ в., византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин разказват за мощното каменно укрепление край р. Струма, наричайки го „фруриона Перникон”.
Народното предание за изграждането на средновековната крепост смесва приказност и историческа памет. През 60-те години на ХХ в. то е публикувано от историка-краевед Петър Кузманов, който интервюирал представители на старите пернишки родове. Според „чутото от дедите им”, „...първият заселник на това място е бил воевода, наричан Пери. Той дошъл тук заедно със семейството си, а по-късно към него се присъединили и други жители. За да предпази населението от нападенията на „латинците”, Пери наредил да се издигне високо кале. Оттогава започнали да го наричат „Перино градище”.
До 40-те години на ХХ век платото било известно сред местните жители и с името „Градо”.
Местност Градо
Ръкописи
