(Не)познатата пернишка крепост

През ІХ в. Горнострумският район е включен в границите на българската държава. На хълма е издигната здрава средновековна твърдина с четриъгълни стражеви кули, централен северен вход и потерна от запад. Средновековната крепостна стена затваря площ около 40 дка, а самата тя е с обиколка 790 м. Дължината и е 310 м, а максималната ширина 210 м. Има неправилен план, защото следва естествените очертания на билото на хълма. Градът не е имал канализационна мрежа и водопровод. Не са открити кладенци, но без съмнение такива е имало.

Регистрирани са два основни строителни периода в изграждането на средновековен Перник: ІХ-Х в. и ХІ-ХІІ в. Първият от тях е свързан с българското владеене на крепост Перник и района около нея.

І строителен период – крепостната стена е плитко фундирана. Суперструкцията е запазена до височина 2,70 м. Стената е изградена от грубо обработени камъни, свързани с бял хоросан. В нито един участък основите не достигат до здрава почва – от изток, север и запад средновековната стена ляга върху елинистическата. Тя е двойна, с обща дебелина 2,40 м. Вътрешният пояс има 4 кули. Външната стена дублира вътрешната, без да обхваща три от кулите. Възможно е двата пояса да са били изградени по едно и също време и това да е особена фортификационна техника. Тя е позната от античен период с най-близък паралел – крепостната стена на Пауталия.

На 42 м западно от главния вход е била иззидана още една стена, перпендикулярна на крепостната. Тя е малко по-тънка, с дължина 72 м и се спуска по северния склон на хълма. Изградена е със стратегическа цел, за да ограничи подхода от северозапад към портата.

֍ В крепостта се е влизало от север, където се намира главната порта. Тя е представлявала четириъгълна масивна входна кула. Била прорязана от широк проход, който вероятно е бил засводен. Вътрешно до портата е имало две симетрични помещения – караулни.

֍ Потерна: Тя се е намирала на западния крепостен зид, близо до северозападния ъгъл на крепостта. Оформена е от вътрешната страна от два пиластъра, като тясна порта с ширина 1,15 м.

Средновековната крепост Перник е управлявана от български боляри. Византийските хронисти споменават името на най-изявения от тях – Кракра, „мъж отличен във военното дело...“, който не отстъпвал „нито на ласкателства, нито на други обещания и предложения...“. Той е воевода на значителна област, днес част от Западна България и Източна Сърбия. Нейната територия се охранява от 35 крепости, подчинени на Кракра.

В края на Х-ти – началото на ХІ-ти в. боляринът резидира в тогавашния областен, административен и военен център – Перник.

Името му се прославя и с героичната отбрана на крепост Перник през 1004 г. и 1016 г. по време на двете обсади, втората особено продължителна на войските на император Василий ІІ. Тя е от малкото български твърдини, които не са превзети и разрушени. В края на 30-годишната византийско-българска война, Кракра води самостоятелни бойни действия и дипломатически преговори с печенегите.

През 1018 г., след смъртта на българския цар Иван Владислав и загубата на българската държавност, пернишкият воевода е принуден да капитулира, за да предотврати избиването на местното население. Крепост Перник преминава под византийско управление.