(Не)познатата пернишка крепост

Византийското настъпление срещу българските земи продължило около 50 години – в последните три десетилетия на Х и първите две на ХІ век. Тази българо-византийска война била една от най-продължителните в историята на средновековна Европа.

При непрекъснатите набези на войските на имп. Василий ІІ били разрушени множество крепости и често местното население било изселвано принудително. България започнала да губи военната си мощ.

През царуването на Самуил, със своите самостоятелни бойни действия изпъкнали множество български военачалници и крепостни управители – Димитър Полемарх, Добромир, Димитър Тихон, Никулица, Драшан, Ивац, Несторица, Илица, Драгомъж, и др. Един от най-изявените сред тях бил защитникът на Перник – Кракра. За първи път името му е записано от Йоан Скилица по повод събитията през 1004 г., когато Василий ІІ обсадил пернишката крепост.

Военното командване било изцяло в ръцете на Кракра и съдбата на града зависела единствено от неговите действия и политически решения. Василий ІІ разчитал на това, че цар Самуил бил изолиран и търпял поражения, и решил с обещания и ласкателства да привлече българския болярин на своя страна. Кракра не предал Перник. Обсадата била свалена и византийците се оттеглили.

След смъртта на цар Самуил, през 1015–1016 г. Василий ІІ предприел ново мащабно настъпление към западните български земи. Според Йоан Скилица, византийците превзели всички незащитени крепости, а след обсада било завладяно и укреплението Байо (днешна Бояна край София). През есента на 1016 г. Василий ІІ отново обкръжил Перник. Въпреки, че обсадата продължила 88 дни, крепостта не била превзета и императорът се оттеглил „като разбрал, че се е заловил за нещо невъзможно”. През пролетта на 1017 г. Кракра „събрал твърде много войска и се съединил с Иван Владислав”. С помощта на печенегите те планирали да нападнат Византия, но походът им бил осуетен. Подкупените от византийците печенеги отказали да предоставят военна помощ на България.

След смъртта на цар Иван Владислав Кракра бил принуден да капитулира, за да предотврати разрушаването на Перник и избиването или преселването на местното население. Той се явил заедно с началниците на тридесет и петте доброволно предали се крепости пред императора. Кракра бил удостоен с титлата патриций и преминал на византийска служба. По-нататъшната му съдба е неизвестна. Предполага се, че е бил преместен в друга област на Византия, далеч от пределите на България.

Пернишката крепост е сред малкото, които не били разрушени и в нея бил изпратен византийски управител.