ПЕРНИК – НЕПРИСТЪПНАТА БЪЛГАРСКА КРЕПОСТ

Средновековна крепост Средновековна крепост Перник
Сребърен печат Сребърен печат на цар Петър I
Кракра - Милена Велчева Кракра Пернишки, художник Милена Велчева

Преди 10 столетия започва писаната история за Перник – непристъпната крепост на Първото българско царство. Легендарното му име е сред малкото, които остават непроменени през средните векове и е носено и до днес от съвременния град.

Перник попада в границите на българската държава при хан Омуртаг (814-831 г.). За управители на крепостта са били назначавани сановници от прабългарски родове. Имената им не са известни.

Помни се само последният – Кракра Пернишки. Той бил воевода на обширна област, днес част от Западна България и Източна Сърбия, чиято територия се охранявала от 35 градища. Началниците и войсковите им части били подчинени на Кракра. В кр. Х – нач. на ХІ в. боляринът резидирал в тогавашния областен, административен и военен център – Пернишката крепост.

Кратък разказ за ключовата роля на българската твърдина и за качествата на Кракра, откриваме в „Исторически обзор” на византийския летописец Йоан Скилица (ХІ век). Въпреки, че българският болярин участвал в битките срещу Византия, Скилица го описва с респект като „мъж, отличен във военното дело...”, който „не отстъпвал нито на ласкателства, нито на други обещания и предложения...”.

Кракра управлявал Перник и останалите 35 крепости по времето на четирима български царе – Роман (977-997 г.), Самуил (997-1014 г.), Гавраил Радомир (1014-1015 г.) и Иван Владислав (1015-1018 г.).

Продължителната българо-византийска война и променливата политическа ситуация в България го поставили в ролята на полунезависим военоначалник, който бил принуден да взема важни политически решения и да води самостоятелни преговори и военни действия.

Кракра не допуснал нито една от неговите крепости да бъде превзета в битка.

Средновековна Базилика Средновековна крепост Перник, XII в.
Северозападна кула Северозападна кула, X-XI в.