(Не)познатата пернишка крепост

От средата на ХV до ХІХ в. в югоизточната част на платото била разположена малка турска махала. Споменът за старата слава на средновековния Перник и неговия най-изявен защитник – болярина Кракра постепенно избледнял и бил обвит в тайнствена приказност. Местността била наричана „Перин град” или само „Градо”. Веднъж годишно – на църковния празник на пророк Йеремия, местните жители на с. Перник се събирали на това свято за тях място.

Историята, такава каквато била записана преди осем века от византийските хронисти, била извадена от забвение от руски и европейски изследователи. Вдъхновени от тях българските Възрожденци я преразказали в своите творби. През 1861 г. Добри Войников пръв възкресява името на Кракра в своята „Кратка история на България”:

„…Оттам после Василий отиде на Перник, крепостен град, който се защитаваше от най-първия български воевода Кракра. Тук императорът изпотроши много войска, за да превземе този град, но не сполучи и тъй обезнадежден ся върна в Цариград…”

Пернишкият болярин е герой в поемата „Кракра Пернишки” на Петко Р. Славейков и скоро тя се запява като „народна” песен. През 1879 год. поетът Васил Попович публикува стихотворението „Кракра”.

Платото „Градо” е любимо място за разходки на Иван Вазов. Тук той създава поемата „Самуил или мечтания на Перник”, а по-късно – и разказа „След двайсет години”. В спомените си Вазов многократно се връща към същата тема:

„…Въз челото на тая могила някога е стоял непобедимият Перник, прочутата твърдина на Кракра, храбрия български воевода, един от паладините на Самуила, в трийсет годишната му война с Василия Българоубиеца. На 1874 година аз живях в това село около една година. Често излизах на върха на могилата, насеян с останките на средновековните стени… Мечтаех там, бродех уединен, потънал във възпоменания за ония трагични епохи на героизми и катастрофи. И уединението ми се населяваше с образите от миналото, аз живеех с тези исторически сенки и моята мисъл възсъздаваше гордите зидове със зъбци, с кули бойници, с образа на забрутелия болярин Кракра, упорит защитник на крепостта…и се обръщах към скалите на Голо Бърдо, настръхнали като мен…”

През 1888 г. Константин Иречек публикува кратко описание на платото в пътеписа „Пътувания по България”:

„…Между шосето и реката се простира малко скалисто плато и по него се забелязват следи от старобългарската крепост Перник. Градището е било доста пространно. Неговите следи вече са изчезнали, но се познават техните основи от речен камък, споен с бял хоросан, както и разпръснати откъслеци от добре изпечени тухли…”.

Възторжените слова на Възрожденците провокират българските учени да стигнат по- далеч и да разкрият в земните пластове останките на средновековния град Перник.