(Не)познатата пернишка крепост

Местността Кракра представлява плосък връх на рид с площ от 5 ха и надморска височина 750 м. Намира се в югозападната периферия на Пернишката котловина на десния бряг на Струма. На това място реката минава през каньона Кървавото и го прави удобно място за контрол на минаващия покрай реката път. От юг, югозапад и югоизток хълмът е защитен от дълбокото корито на Струма (коригирано през първата половина на ХХ век). От изток са трудно преодолими карстови форми, а от север-североизток – стръмен висок склон. Единственото по-лесно достъпно място е в западната част на платото. Навремето е имало множество извори в подножието на хълма. Стратегическото местоположение, естествената защита, близостта до водни източници, находища на руди и глини са обусловили продължителното обитаване на хълма. Той е заселен в края на неолита и с известни прекъсвания е населен до късното средновековие. През ІV в. пр. Хр. цялата територия на рида е оградена от мощна крепостна стена, която след много преправки е използвана до ХІІ в. По времето на Първата Българска държава това е прочутата Пернишка крепост. За съжаление интензивният живот и особено средновековното строителство са довели до почти пълното унищожаване на по-ранните пластове.

Елинистическата крепостна стена е изградена директно върху древния терен. Тя следва неговите особености и релеф, като денивелацията е била преодолявана чрез „стъпала”. Тази крепостна стена загражда основната площ на хълма, известен днес като „Кракра”, в миналото като „Градо”. В по-късните епохи, директно върху нея са положени основите на крепостната стена от север, изток и запад. Единствено в южната част на хълма, крепостната стена през елинистическата епоха е обхващала по-малка площ. Стената е затваряла площ над 35 дка. Общата й дължина е 660 м, дебелината 3 м, а формата – на неправилен многоъгълник. Последните проучвания доведоха до уточняване на начина на градеж. Първоначално е направена подложка от масивни каменни плочи. Върху тях, в техника opus quadratom regularis е изграден каменен цокъл от квадри с емплектон, над който стената е била от кирпич. Каменният цокъл в по-голяма част от трасето е от един ред камъни. Единствено при чупки или фортификационни съоръжения той достига до 2-4 реда.

Портата не е запазена, но вероятно е била от север, където е била и портата на средновековната крепост. Стената се отличава с качествения си градеж, направен в традициите на елинистическото строителство, показващ много високи технически умения и вероятно е била дело на чужди майстори.

Най-ранната крепост на хълма е съществувала от средата на ІV в. пр.Хр., преживявайки разцвет до началото на ІІІ в. пр.Хр. Единичните находки – монети, керамика и фибули подсказват, че на хълма има следи от обитаване от края на V – първата половина на ІV в. пр.Хр. Доскоро като terminus ante quem се приемаше регистрираното голямо опожаряване от началото на ІІІ в. пр.Хр. Пожарът е засегнал и крепостната стена. В последствие по нея са били правени преустройства, като фортификационните съоръжения – части от вътрешна крепостна стена, бастион и кула свидетелстват за продължително обитаване и след средата на ІІІ в. пр.Хр.