(Не)познатата пернишка крепост

През 1934 г. Градски общински съвет – Перник предоставя хълма Кракра (130 дка) безплатно на Ловно дружество „Сокол” – Перник, срещу задължението в срок от три години да го залеси и огради, да построи ловен парк, който да е общодостъпен и безплатен за гражданството, да изгради алеи, осветление, чешма, спортно стрелбище, ловна хижа-музей-гостоприемница, да реставрира крепостта и старинната черква, открита от Стефан Бръчков при археологическите разкопки през 1927 г.

До 1936 г., в новия Ловен парк „Кракра” са засадени 8 000 дървета (акация, бреза, явор, смърч, канадска топола, бор и др.), назначена е охрана, която да следи за опазване му и да налага глоби на нарушителите, поставени са указателни табели по алеите, обособено е временно стрелбище.

За предстоящото археологическо проучване на хълма и реставрация е направено предписание от комисия от Народния музей в София. От Главна дирекция „Трудова повинност” са определени 100 души работници - „трудоваци”, но поради липса на инициативност от ловната управа и „влошеното политическо положение в страната”, разкопките са отложени.

Официалното освещаване на Ловния парк и на изградените в него водопровод, ловна хижа и две постоянни стрелбища, е направено с пищно тържество на 11 и 12 юли 1943 година. Проведени са общобългарски състезателни стрелби по „асфалтови и живи гълъби”, с най-висока награда – спечелване на Царската купа. В любителската изравнителна стрелба с „Карабина 22“ вземат участие юноши до 18 години.

През 1948-1949 г. Народното ловно-рибарското дружество – Перник (преименувано така през 1945 г.) предприема обновяване на парка на стойност 11 450 000 лв. Старата ограда от бодлива тел е подменена с „мрежена”, до стрелбищата и по алеите са поставени пейки, изградени са 2 трибуни, започва изграждането и на детско лятно игрище, и на „питиепродавно и хранително заведение – Бюфет”, настанено в ловната хижа. Първоналчалната идея от 1934 г. в нея да бъде обособена и музейна сбирка е забравена.