(Не)познатата пернишка крепост

През ІІ век на билото на хълма е изградена жилищна сграда, за която се предполага, че е функционирала като вила-чифлик, собственост на ветерана от римската армия Sitalus Cultra. Той служил в помощните войски на провинция Мавритания Тингитана в Африка. След уволнението му в 109 г. Ситалус – тракиец по произход, се заселва със семейството си в района. Не е ясна причината за разрушаването на вилата. Възможно е това да е станало в средата на ІІІ в., по време на готските нашествия.

През втората половина на ІІІ век върхуразвалините на вилата възниква цивилно неукрепено селище. Жилищата са с каменни основи, кирпичени стени и керемидени покриви. Не са открити сгради с масивен градеж – от камъни и тухли.

През периода ІV – средата на V-ти век селището се разраства и изживява икономически подем. Обитавано е от етнически разнородно население, което се занимава с търговия, земеделие, скотовъдство, грънчарство, металодобив и металообработка.

До средата на ІV в. преобладаващата част от него почита божествата от римския пантеон. При археологическите разкопки са открити фрагменти от мраморни оброчни плочки, статуя на бог Бакхус (Либер) и бронзови статуетки на бог Меркурий.

През 392 г. император Теодосий І забранява почитането на езическите богове и налага християнството като единствена и официална религия. В края на ІV-ти или началото на V-ти в. на хълма е изградена еднокорабна базилика, към която впоследствие е пристроен баптистерии, в който се е извършвало „светото кръщение“ на езическото население.

В средата на V-ти век, вероятно при нашествието на хуните, селището е разграбено и е разрушена неговата църква.

Към края на V-ти век живота на хълма постепенно се нормализира. Някои археолози предполагат, че при управлението на император Юстиниян І той отново е укрепен с крепостна стена. На седловината в северния му склон и в северното му подножие (м. Св. Спас) са изградени два нови християнски храма.

В последната четвърт на VІ-ти век, при грабителски походи на славяни и авари в струмския район, селището е разграбено и опожарено. Нашествието е последвано от разрушително земетресение, при което рухват крепостните стени и раннохристиянската базилика в м. Св. Спас. Няма археологически и исторически данни за следващите две столетия.