Сребърен печат на цар Петър (лице и гръб) Средновековие - находки от метал
Сребро. Печатът е на цар Петър, 927-969 г.
Лице: Насрещен бюст на Христос с удължено тясно лице и кръстовиден нимб. Дясната му ръка е вдигната в знак на благослов, а в лявата държи евангелие. Наоколо надпис. Опако: Допоясни изображения на двама владетели (българския цар Петър и неговата съпруга Ирина-Мария), които държат помежду си патриаршески кръст. Цар Петър, представен вляво, е облечен в дивитисион и хламида. Той е с късоподстригана брада и мустаци. На главата си носи ниска корона с кръст. Царицата Ирина (Мария) е с дивитисион и лорос. Короната ѝ е ниска, с обръч над челото, украсен с едри бисери. От двете страни, покрай лицето ѝ, се спускат бисерни висулки (пропендули). Печатът е съставен от две тънки сребърни пластинки с кръгла монетовидна форма. Изображения и надписи има само от едната им (лицева) страна. От обратната страна има следи от недълбок улей, който при поставянето им една върху друга е образувал каналче, през което вероятно е минавал тънък копринен шнур. Обобщението на тези данни показва, че двете сребърни пластинки представляват един уникален сфрагистичен паметник – сребърен печат на българския цар Петър. Откъде идва в случая определението „уникален“, което често се използа без основание в нашата книжнина? Сребърните печати принадлежат към най-редкия вид сфрагистични паметници. Нещо повече – извънредно редките сребърни византийски печати са свързани с един късен период от развитието на византийското монетосечене и сфрагистика – ХІІІ-ХІV в. На същия период принадлежи и единствената позната засега у нас сребърна пластинка с образа на Иван Александър, представляваща обратната страна на загубен за науката сребърен печат на българския владетел. Всичко това обуславя значението на намерения при разкопките на Пернишка крепост сребърен печат на цар Петър. Според метала от който той е изработен, печатът принадлежи на най-редкия вид сфрагистични паметници – сребърните печати. По време пернишкият печат предшества с три века появата на първите познати за сега сребърни византийски печати. Тези качества са достатъчни, за да определят сребърния печат на цар Петър като уникален паметник на средновековната сфрагистика. Анализът на надписите и изображенията показва че сребърния печат на Петър възпроизвежда типа на най-значителната част от познатите ни оловни печати на този български владетел. От друга страна общото тегло на двете пластинки – 2,62 грама, поставя в метрологична зависимост новият паметник и съвременните му сребърни византийски монети – милиарензиите. Според тези два факта можем да предположим, че отсичането на печата е било направено някъде между 945-959 г. Въпросите, които поставя проучването на Пернишкия печат са многобройни. Засега той е най-ранният сребърен печат в средновековната сфрагистика, изработен чрез съвсем нова технология. Освен тези качества, които надхвърлят рамките на българската сфрагистика, сребърния печат на Петър е много интересен извор за политическата история на българската държава през Х век. Вероятно той е бил прикрепен към важен документ – значително дарение на църква или манастир, намиращ се в района на крепост Перник.
